Сега може би седиш в тъмнината,тревожиш се.Защото никога не си знаела какво точно да правиш,когато се случи.Може би се притесняваш,че тя няма да намери пътя,няма да се върне от смъртта,няма да се прибере у дома при живите,че ще изплаче прекалено много сълзи,че собствените й тревоги и умът й пълен с въпроси и страхове,че я съсипе изцяло.Знай,че ще останеш цяла и твоят свят ще си бъде все същият на сутринта,когато отвориш очи...всичко ще си е същото.Само на моменти ще ти се иска да легнеш и да заплачеш с нея,понякога дори ще искаш да умреш,докато и това не отмине.
Понякога болката ни е толкова силна,че не сме сигурни дали някога ще отмине.Тогава се надяваме на времето,което ще ни отмине и един ден ще ни накара да вдигнем глава към това,което вече е зад гърба ни.Кога ще спре бученето в ушите ми,кога ще спра да чувам стенанията на скръбните...Може би дори няма да осъзная как един ден всички те...просто ще са изчезнали...
ДА ВЪРВЯ
Да вървя и да не спирам
Така ми казваха бурните ветрове
Да откривам в далечни градове
Послон,който тук не ми се предлагаше
А сълзите ми са като капчица вода
По течението на бързата река
Която под краката ми минаваше
А смелият ми ум оставаше в това
Което все не достигаше
Да вървя и да не спирам
Казваше ми твоето мъничко гласче
Да падам и пак да се изправям
Да вървя с отлитащите часове
Няма коментари:
Публикуване на коментар