Acho que sabes o que estou a dizer...

Acho que sabes e sabes muito bem...isto é só para ti.

Хората ме питат...,но и до днес на никого не успях да обясня какво се случи.Но как бих могла.Никой не разбира защо защитаваме убежденията си,ако и те не вярват в тях със същата сила,с която и ние.

Вярвам,че в този живот трябва да имаме позиция.Трябва да я изкрещим,когато се налага.Да я крещим през целия си живот.Може да не съм способна на викам толкова силна,колкото останалите или да афиширам чувствата си,но знам коя съм и към какво се стремя.Дали ще посветиш живота си в търсенето на любовта или ще градиш кариера без да разбереш никога какво е да си истински влюбен;дали ще избереш живота или ще очакваш смъртта,ще се бориш с болестите или кротко ще полегнеш,чакайки края...Може никой никога да не те разбере,но си длъжен да се опиташ.

Не искам съчувствие или рабиране.Това,което искам ми е достатъчно.Но се обръщам към теб...ти знаеш какво направи!

Vivemos juntas mas morremos sozinhas.Isso é essencial.Mas não podes passar pela vida sem perceber de que se trata.

We were strangers many hours and I`ve missed you for so long...

Малка раздяла.Не кратка,а малка.Защото не ни нарани толкова,колкото трябваше.Никой никого не притежаваше,никой нищо не обещаваше.В една негова целувка не намирах топлина и любов,а някои други неща,които все ми липсваха.Усещането,че мога да бъда и лоши,да си върна всичкото нещастие само с една-единствена постъпка.Малка раздяла...,защото така и не можа да остане достатъчно,за да ми липсва,когато вече го няма.

Танцувам сама на тихата музика.Възприятията ми са все същите,знам кое е редно и кое не и въпреки това ми се иска...Искам го малко повече от преди.Желанията ни поеха по нова посока и сега едвам успяваме да се погледнем.

Достатъчно ми беше да ми обещае,за да реша да променя всичко.Но най-голямата битка в живота водим със самите себе си и в крайна сметка истинската ни същност надделява над това,което ,,Можеше да бъде''.

Някой ми поднесе света под формата на шоколадова торта с глазура,която не бях опитвала до този момент.Не харесвам шоколад,но само едно парче беше достатъчно,за да променя вкусовете си та дори и само за малко.А после тортата беше изтръгната от ръцете ми с обещанието,че това е грешка и,че от нея се дебелее и,че ще има друга торта,която ще е по-хубава.

Обещанието за 'Happy end'' не е истински 'Happy end'' и някои хора толкова се умориха от чакането,че са готови да извършат и немислими неща.

'Боли,но е хубаво!'

If I said it I won`t regret it...

Хората не могат да си представят,че нещата могат да бъдат и по-зле,защото си мислят,че вече са там.Че това е най-лошото,което може да им се случи.Аз обаче съм виждала и по-лошо,преживявала съм и по-лошо.И,когато кажа,че ще преживея и това,че ще дочакам новия ден и ще ме видите с гордо вдигната глава,определено знам какво говоря.

Ще ме накара да се смея,след като съм проляла някоя и друга сълза,но ще се отърся и от това,когато видя,че неговото ''Обичам те'' всъщност е последен опит да се задържи на повърхността преди да се удави в собствената си мизерия.

IF I NEVER MEET YOU

If I never meet you

I will never have to lose you

To be defeated by your last word

Failing with all my trying to be heard

To see your back with walking away

With the dawn of every other day

Because if I never meet you

I will never have to love this way

Feeling the melancholy of every passing day

Under the staircase up to Heaven

Here on Earth there is not a Paradise

When seeing through your own eyes

That 'I love you' is your last chance to stay alive

But if I never met you

Then I will never have to leave you

През какво минаваме всеки ден,за да запазим живота си и душата си цяла,само ние си знаем.Ако съм разбрала нещо след всичко,което ми се е случило,то е,че щастието може да бъде много крехко и също толкова временно.И твоето 'обичам те' днес,няма да значи нищо утре.

One of these days...it will all be gone.

Сега може би седиш в тъмнината,тревожиш се.Защото никога не си знаела какво точно да правиш,когато се случи.Може би се притесняваш,че тя няма да намери пътя,няма да се върне от смъртта,няма да се прибере у дома при живите,че ще изплаче прекалено много сълзи,че собствените й тревоги и умът й пълен с въпроси и страхове,че я съсипе изцяло.Знай,че ще останеш цяла и твоят свят ще си бъде все същият на сутринта,когато отвориш очи...всичко ще си е същото.Само на моменти ще ти се иска да легнеш и да заплачеш с нея,понякога дори ще искаш да умреш,докато и това не отмине.

Понякога болката ни е толкова силна,че не сме сигурни дали някога ще отмине.Тогава се надяваме на времето,което ще ни отмине и един ден ще ни накара да вдигнем глава към това,което вече е зад гърба ни.Кога ще спре бученето в ушите ми,кога ще спра да чувам стенанията на скръбните...Може би дори няма да осъзная как един ден всички те...просто ще са изчезнали...

ДА ВЪРВЯ

Да вървя и да не спирам

Така ми казваха бурните ветрове

Да откривам в далечни градове

Послон,който тук не ми се предлагаше

А сълзите ми са като капчица вода

По течението на бързата река

Която под краката ми минаваше

А смелият ми ум оставаше в това

Което все не достигаше

Да вървя и да не спирам

Казваше ми твоето мъничко гласче

Да падам и пак да се изправям

Да вървя с отлитащите часове

Some streets lead nowhere...

Понякога вървя,а друг път се спирам.Незнам къде ще ме отведе това,имам предвид колебанието.Когато не намирам път седя на едно място.Понякога просто намирам път там,където няма или никой преди мен не е открил.И все пак,когато сила по-висша пречи на намеренията ти трябва да се замислиш,че някои неща сякаш просто не са за теб.И трябва да се откажеш.Но какво става,когато просто не можеш?Когато искаш нещо толкова силно,че почти успяваш да го докоснеш и почти можеш да почувстваш,че то става твои в един миг.Кга бродя по улиците сама...и все пак намирам път.

SOME STREETS LEAD NOWHERE

Some streets lead nowhere

Back in the days we used to laugh

Back when seeing ones eyes was just enough

Some streets lead nowhere

And I am there to be found

Walking on and never turning around

Some streets lead nowhere

I love you was all she said

And then it all turned red

Some streets lead nowhere

To that old street

I just kept following your feet

Some streets lead nowhere

They are still meant for walking

Lost you but I am still looking

Some streets lead nowhere

To that new life having ahead

Still I love you was all she said

Some streets lead nowhere

What I am trying to say is

I love you and never wanted this

Разбирам,че започвам да се повтарям,когато всичките ми бележки напомнят за теб.Сякаш всичко,което съм преживяла ме води към теб и дори,когато съм те забравяла все пак още съм те помнила.И усещам,че се повтарям,когато виждам често лицето ти там,където те няма.Когато в тъмнината на нощта си спомням пътищата,които ме водеха към твоя дом,а също и чувството,което ме караше да се връщам към теб.Усещам,че се повтарям,но това ще продължи известно време поне,докато се усетя,че ти вече не съществуваш в същия свят,в който аз се намирам.

В тъмнината на нощта

В късните часове на нощта

Си мисля,че хората страдат навсякъде по света

Една звезда все пак ще освети

Пътя ти,където и да си

Изпразнен от значение

Незнаен за едничкото умение да останеш цял

В тъмнината на нощта

За последно протягам ръка

Към едничката звезда,която ме води напред

И до днес незная как

Останала съм жива

И как заспивам унесена в мисли

В тъмнината на нощта

When the light dies out will we see nothing as we slip away...

Тръгвам си...отдалечавам се.Преди с всяка стъпка вярвах,че стигам по-близо до теб,а сега знам,че с всяка крачка ти продължаваш напред.

Като си помисля,че и ние ще си отидем някой ден.Ще изоставим местата,където сме били щастливи.Ще си съградим нови домове другаде.Но ще помня пътищата,които ме отведоха при теб.Кога изминавах километрите помежду ни с една крачка,а сега ми е толкова трудно да вървя.Затрупани са всички пътища,които водеха към теб.Колко отдавна се случваха чудесата...И колкото и да ни е трудно да вървим напред,искаме да спрем на място,а път обратно отдавна няма.

НАПОМНЯШ

Напомняш ми за нещо отдавна изгубено

Напомняш на мъничка сълза

Знак,че нищо не е забравено

По пътищата макар и заличени

И някога унесени почти

В мъките на дългите си дни

Ще се зачудя кой си ти

И защо тъй бързо изчезна

Ще те търся и няма да има път

Стария вече го няма

И,ако не всичко някога е било измама

Аз знам,че ще се върнеш

Напомняш на нещо още не забравено

Напомняш със сърцето си отдавна изгубено

Ще ме уважаваш ли също толкова след като изгубя това,което ме прави човек това,което ме прави мен?Единственото,което ме караше да минавам през бури и ветрове и винаги да се завръщам цяла.Моята надежда е това.Опитва се да ме напуска.

Ще ме уважаваш ли,ако ти кажа,че вече не искам да се боря?Ще си бъда ли все така аз макар и малко променена,малко по-нещастна,но все пак цяла.Продължаваща напред със своите рани,но без своята надежда,че животът ще стане по-хубав и за нас.

И когато спра да ти бъда упора ще бъдем ли все така същите?Ще намерим ли път един към друг в тъмнината там,където всичките мечти умират?Ще бъдем ли все така аз и ти?

THOUSAND TIMES I SAID

One more day and here I am

Wandering the streets again

Hoping I could find you there

Now that you are long gone

Thousand times I said

You don`t have to go it alone

Out of this misery and out of regret

Thousand times I said

Everytime I find my way home to you

All the while I managed to stay true

To the last glance of you

Turned to memory this time on

Here I am again

Holding on no hope left

Thousand times I said run and don`t give up

One more time I say

I will find you here someday

I came...to say I miss you...

АЗ ДОЙДОХ

Аз дойдох да те погледам отстрани

За да разбера дали и теб те боли

Когато облакът затъмни и най-смелите ни мечти

А слънцето така и не се показваше

Моята любов всъщност нищо не означаваше

Гласът в пустиня никога не бива чуван

Сега прегръщам себе си,за да знам,че още мога да обичам

Ще минат години на последните ти думи себе си ще обричам

За да се завърна и аз някой ден

Аз дойдох,за да те докосна 

С пръсти,които се отдалечаваха

Със себе си отнасяха

Това,което не поисках да задържа

Аз дойдох,но не,за да остана

А да погледна звездите за последно

Колко хубави са те

И колко по-силно можеха да светят

   Него вече го няма,но остана като някакво петно върху мен.Слава Богу,че е все пак невидимо.Мисля,че това се случва с всеки човек,който напуска живота ти независимо каква роля е играел в него.Съжалявам,че не ми остави хубавите спомени и,че може би...поне малко ми липсваш,че някакви глупави неща ме карат да се сещам за теб отново и най-много съжалявам,че...когато погледна някой преминаващ самолет по нощното небе...и си мисля,че един такъв те отне от мен...и това ме прави по някакъв  начин щастлива.