сряда, 24 октомври 2012 г.

Acho que sabes o que estou a dizer...

Acho que sabes e sabes muito bem...isto é só para ti.




Хората ме питат...,но и до днес на никого не успях да обясня какво се случи.Но как бих могла.Никой не разбира защо защитаваме убежденията си,ако и те не вярват в тях със същата сила,с която и ние.

Вярвам,че в този живот трябва да имаме позиция.Трябва да я изкрещим,когато се налага.Да я крещим през целия си живот.Може да не съм способна на викам толкова силна,колкото останалите или да афиширам чувствата си,но знам коя съм и към какво се стремя.Дали ще посветиш живота си в търсенето на любовта или ще градиш кариера без да разбереш никога какво е да си истински влюбен;дали ще избереш живота или ще очакваш смъртта,ще се бориш с болестите или кротко ще полегнеш,чакайки края...Може никой никога да не те разбере,но си длъжен да се опиташ.

Не искам съчувствие или рабиране.Това,което искам ми е достатъчно.Но се обръщам към теб...ти знаеш какво направи!

Vivemos juntas mas morremos sozinhas.Isso é essencial.Mas não podes passar pela vida sem perceber de que se trata.

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

We were strangers many hours and I`ve missed you for so long...

Малка раздяла.Не кратка,а малка.Защото не ни нарани толкова,колкото трябваше.Никой никого не притежаваше,никой нищо не обещаваше.В една негова целувка не намирах топлина и любов,а някои други неща,които все ми липсваха.Усещането,че мога да бъда и лоши,да си върна всичкото нещастие само с една-единствена постъпка.Малка раздяла...,защото така и не можа да остане достатъчно,за да ми липсва,когато вече го няма.

Танцувам сама на тихата музика.Възприятията ми са все същите,знам кое е редно и кое не и въпреки това ми се иска...Искам го малко повече от преди.Желанията ни поеха по нова посока и сега едвам успяваме да се погледнем.

Достатъчно ми беше да ми обещае,за да реша да променя всичко.Но най-голямата битка в живота водим със самите себе си и в крайна сметка истинската ни същност надделява над това,което ,,Можеше да бъде''.

Някой ми поднесе света под формата на шоколадова торта с глазура,която не бях опитвала до този момент.Не харесвам шоколад,но само едно парче беше достатъчно,за да променя вкусовете си та дори и само за малко.А после тортата беше изтръгната от ръцете ми с обещанието,че това е грешка и,че от нея се дебелее и,че ще има друга торта,която ще е по-хубава.

Обещанието за 'Happy end'' не е истински 'Happy end'' и някои хора толкова се умориха от чакането,че са готови да извършат и немислими неща.

'Боли,но е хубаво!'