Малка раздяла.Не кратка,а малка.Защото не ни нарани толкова,колкото трябваше.Никой никого не притежаваше,никой нищо не обещаваше.В една негова целувка не намирах топлина и любов,а някои други неща,които все ми липсваха.Усещането,че мога да бъда и лоши,да си върна всичкото нещастие само с една-единствена постъпка.Малка раздяла...,защото така и не можа да остане достатъчно,за да ми липсва,когато вече го няма.
Танцувам сама на тихата музика.Възприятията ми са все същите,знам кое е редно и кое не и въпреки това ми се иска...Искам го малко повече от преди.Желанията ни поеха по нова посока и сега едвам успяваме да се погледнем.
Достатъчно ми беше да ми обещае,за да реша да променя всичко.Но най-голямата битка в живота водим със самите себе си и в крайна сметка истинската ни същност надделява над това,което ,,Можеше да бъде''.
Някой ми поднесе света под формата на шоколадова торта с глазура,която не бях опитвала до този момент.Не харесвам шоколад,но само едно парче беше достатъчно,за да променя вкусовете си та дори и само за малко.А после тортата беше изтръгната от ръцете ми с обещанието,че това е грешка и,че от нея се дебелее и,че ще има друга торта,която ще е по-хубава.
Обещанието за 'Happy end'' не е истински 'Happy end'' и някои хора толкова се умориха от чакането,че са готови да извършат и немислими неща.
'Боли,но е хубаво!'
Няма коментари:
Публикуване на коментар