АЗ ДОЙДОХ
Аз дойдох да те погледам отстрани
За да разбера дали и теб те боли
Когато облакът затъмни и най-смелите ни мечти
А слънцето така и не се показваше
Моята любов всъщност нищо не означаваше
Гласът в пустиня никога не бива чуван
Сега прегръщам себе си,за да знам,че още мога да обичам
Ще минат години на последните ти думи себе си ще обричам
За да се завърна и аз някой ден
Аз дойдох,за да те докосна
С пръсти,които се отдалечаваха
Със себе си отнасяха
Това,което не поисках да задържа
Аз дойдох,но не,за да остана
А да погледна звездите за последно
Колко хубави са те
И колко по-силно можеха да светят
Него вече го няма,но остана като някакво петно върху мен.Слава Богу,че е все пак невидимо.Мисля,че това се случва с всеки човек,който напуска живота ти независимо каква роля е играел в него.Съжалявам,че не ми остави хубавите спомени и,че може би...поне малко ми липсваш,че някакви глупави неща ме карат да се сещам за теб отново и най-много съжалявам,че...когато погледна някой преминаващ самолет по нощното небе...и си мисля,че един такъв те отне от мен...и това ме прави по някакъв начин щастлива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар