" - Бягайки от любовта, ограбвам чувството и се самоограбвам. Светът обеднява... Нека си разбия главата. Да спя на гол камък. Но да не затъвам в това тресавище на полу-живот, полу-любов, полу- смелост.
- А какво ще постигнеш? Четвърт час, четвърт близост, четвърт сърце. Ти, която искаше или всичко или нищо... "
Искам да остана цяла.Моля те позволи ми да запазя частица от себе си.Всеки пък,когато си тръгваш отнемаш по нещо от мен...достойнството ми,вярата ми или пък сърцето ми.Осъзнавам,че оставам по нещо от него при всеки,който поиска да го открадне.Вече не искам да се разделям с нищо от себе си.
Когато разбрах,че искам да съм с теб позволих да пожелая всичко или нищо.Или сме заедно,или затъвам в благо,от което не мога да се измъкна,ако не поема дълбоко върдух и не забравя,че някога те е имало.Когато всичко пропадне сякаш загубвам цел и посока и вече не вярвам,че животът може да е по-хубав.С теб или без теб знам,че всичко продължава,но за съжаление без мен в него.
Скръбта е странно чувство.Задушава ни,всмуква ни сякаш не съществува нищо друго.Тя е като стая с четири стени,в която не намираме място и искаме да излезем от нея.Знаем как,на теория това е добър план.Но нещо в изпълнението куца.После я някакъв прекрасен момент след много време осъзнаваме,че прозорците в тази стая започват да се отваря,докато не дойде време и на вратата,за да успеем да излезем.И го правим.После се чудим какво е останало от нас.Как сме забравили за предишната скръб?
Ако си достатъчно опитен няма да позволиш повече да попадаш в този капан.Ако ли не,ще ти се случва отново и отново,но важното е,че винаги ще намираш път.Но след това,когота си излязол за пореден път вече не се питаш как си се променил,как си успял,къде е отишла тъгата,а колко от себе си си загубил,докато си чакал вратата да се отвори.Има ли вече нещо,което те чака от другата страна?Докъде ще ти стигнат силите в този живот.
Хубаво е да си влюбен и да обичаш.Никога не бих могла да се откажа от това удоволствие като най-ценното в живота.Но винаги ще знам,че цената е висока за всяка любов,която влиза в живота ти и след това излиза от него.Колкото и много да страдаме в този живот,колкото и да видим от него,продължаваме да вярваме в чудеса,както аз го правя,всеки ден се будя с нова надежда за чудо и къде ли ще бъда в края на деня.Моля се да е на някое хубаво място.И все пак...,колкото и да ми се иска,никога не бих могла да бъда достатъчно цинична,че да забраня достъпа до своето сърце от страх,че след време няма да е останала и частица от него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар